5. Начело на

Българска национална

спортна федерация

застава Иван Батембергски (01.03.1939 – 28.07.1940)

Автор: Димитър Цанев

След оставката на досегашния председател на Българската национална спортна федерация (БНСФ) Лазар Попов на 1 март 1939 г. в Сoфия управителния съвет (УС)  избира за негов председател Иван Батембергски. Той е бивш футболист на русенските клубове ‚Сава“ и „Напредък“, досегашен подпредседател на федерацията. В момента на избора му с Царски указ е назначен за редовен съдия в София. През следващата година Батемберски е избран за народен представител в XXV-то Народно събрание.

Новите членове на УС са: Стефан Проданов, инж. Богдан Древски, Симеон Т. Кисьов. Другите запазват местата си.

В изявлението си непосредствено след избора Батембергски декларира: „ще управлявам не с болшинство, а с единодушие, в атмосфера на сплотеност и дисциплина“. Той заявява още, че ще работи за реализиране на идеята, която от известно време се разисква в спортните среди – БНСФ да се превърне в една голяма и мощна организация, в която на съюзите ще бъде гарантирана пълна автономност.

Ще се получи ли това, ще разберем съвсем скоро.

Първото нещо, което прави Батемберски е да отправи искане пред Министерството на благоустройството да отпусне на федерацията 700 000 лева от неговия специален параграф „строеж на пътища, мостове и игрища“. Със сумата ще бъдат построени няколко игрища – се посочва в същото в по-големите наши градове. От такива се чувства отдавна голяма нужда.

Междувременно за игрище „Юнак“, което е в окаяно състояние са преведени целево 400 000 лева. Парите са за превръщане на игрището в един модерен стадион.

БНСФ получава от държавата още 263 000 лева за задоволяване на някои други нужди.

Усилията на УС са насочени главно към завършване на пролетния дял на второто държавно първенство на Националната футболна дивизия – 1938/39 г. В нея участвуват 10 клуба: „Левски“, „Славия“, „ФК13“, „Шипка“ и „АС23“ от София, „Владислав“, и „Тича“ – Варна, „Спортклуб“ – Пловдив, „Левски“ – Русе и „Черноморец“ – Бургас. И това първенство е изключително оспорвано, белязано със скандали и побоища над реферите.

Мачът „Тича“ (Варна) – „Левски“ (Русе) е прекъснат при резултат 0:2 поради грубости на домакините, намеса на публиката и разправии с бургаския съдия Димитър Гурбалов. Централният футболен комитет реагира незабавно, като налага строги наказания на нарушителите.

1.    Глобява спортен клуб “Тича“ с 5000 лева, като му напомня, че ако не ги внесе в 7-дневен срок, автоматично се ще бъде изключен.

2.    Присъжда служебен резултат 0:3 в полза на „Левски“.

3.    Изключва завинаги играчът на варненци, нанесъл побой над съдията

4.    Наказва и други играчи от двата отбора, участвали в скандала

 В София след мача „Левски“ – „ФК13“ съдията Кицо Поменов е бил изваден от игрището под стража и др. Протестирайки срещу тези вандалски прояви, председателят на Футболно-реферската колегия (ФРК) Тодор Атанасов подава оставката си, мотивирайки решението си с „организационни причини“. ЦФК поема функциите й до избирането на Временна управа на съдиите.

Преди последния кръг „Владислав“ (Варна) води в класирането с 22 точки. „Славия“ (София) е на четвърта позиция. Решителният двубой между тези отбори е в столицата на игрище „Славия“. Ръководството на „Владислав“ иска неутрален рефер от Югославия, но БНСФ отклонява молбата му. За рефер е назначен пловдивчанинът Георги Коков.

След много оспорвана игра в 12-та минута снажният нападател на „Славия“ Крум Милев отбелязва гол, който донася поредната шампионска титла за софиянци. На второ и трето място се нареждат варненските ‚Владислав“ и „Тича“.

Новото първенство – 1939/40 г. (в същия състав, като на мястото на изпадналия „Черноморец“ (Бургас) е влязъл ЖСК (София) започва със стачка на съдиите.

Футболно-реферската колегия и Софийската реферска секция ги подкрепят и отказват да назначават съдии за предстоящите мачове, „докато не им се гарантира сигурност по игрищата“. Задължението по назначаването на съдиите се поема отново от ЦФК и от Софийската окръжна спортна област. Но още след първия кръг се вижда, че реферите до които те прибягват (повечето от тях бивши величия) не могат да се справят със задачата си на терена. И „недоразумението“ е изгладено – БНСФ се задължава за кой ли път да подобри охраната и да налага строги санкции на побойниците над реферите.

Възстановена е и ФРК. Тодор Атанасов наред с упражняване на председателските си функции продължава да свири и мачове.

Първенството продължава при напрегнати битки по футболните терени на страната и хегемонията на софийските отбори. В крайното класиране първите три места се заемат от: „ЖСК“ – 23 т., „Левски“ – 22 т. и „Славия“ – 22 т., но с по-лоша голова разлика. Варненският „Владислав“ се свлича на последното – 10-то място.

Футболният капитан Иван Радоев полага грижи за подготовката на националния отбор, на който предстои мач с тима Летония (по-късно преименувана Латвия). Мачът се играе на 24 май в София на игрище „Юнак“. В нашия отбор са включени само футболисти от столицата. Капитан е популярният Любомир Ангелов (Старото). Националите отбелязват три гола още през първото полувреме и постигат така жадуваната победа. Съдия е Мика Попович (Югославия).

На 22 октомври с.г. националният отбор играе в София на игрище „Юнак“ пред 15 000 зрители нов мач срещу силния състав на Германия. През първото полувреме доминират гостите, които отбелязват два гола. След почивката българските футболисти вземат инициативата и намаляват резултата на 1:2. Ето какво споделя треньорът на германския тим Сеп Хербергер (по-късно на световното първенство през 1954 г. в Швейцария под негово ръководство ФРГ става световен шампион). „На нашите нападатели липсваше нужната бързина. Теренът беше крайно невъзможен и не отговаряше за такава международна среща. Резултатът можеше да бъде дори в наша вреда“.

На 5 ноември в германската столица се играе още един мач Берлин – София, който завършва отново с победа за германските футболисти 4:2 (2:1). И в него националите ни оказват сериозен отпор.

През пролетта на 1940 г. се провеждат две срещи: София – Берлин 0:3 (0:1), ръководен от наша съдийска тройка, начело с Т.Атанасов. И България – Словакия 1:4 (1:1). Те променят изцяло подобряващото се впечатление за родния футбол. Вижда се, че все още сме далеч от европейските стандарти и тази разлика трябва да се преодолява.

В началото на месец юли нашето съдийство получава голямо международно признание. Водещият ни рефер Тодор Атанасов е назначен да свири втория полуфинал за Средноевропейската купа „Рапид“ (Букурещ – „Граждански“ (Загреб). Дубоят се провежда в румънската столица Букурещ на игрище ОНЕФ пред 25 00 зрители и завършва 0:0. „В мачовете от този турнир досега видях двама рефери: това са унгареца Милош и българина Тодор Атанасов“ – споделя президента на Хърватския футболен съюз. Атанасов получава предложение да свири третия мач на неутрален терен в Будапеща, но отказва. Бил служебно ангажиран в София.

Главна снимка: Иван Батембергски

Снимка 2: 24 май 1939 г., игрище „Юнак“, София, България – Латвия 3:0

Снимка 3: Игрище „Юнак“, София

Източници:

Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", сигнатура II 11250 Надвечерието на двадесетгодишнината

Библиотека Народно събрание, кадрова справка за Иван Батемберски