На 16 и 17 декември тази година се навършват 90 г. от учредяването на Българска национална спортна федерация. С този акт се поставя началото на организирания футбол в България. По повод юбилея Българският футболен съюз потърси сътрудничеството на признатия футболен статистик и историк Димитър Цанев, благодарение на когото в поредица материали на официалния сайт на БФС ще се опитаме да запълним белите петна във футболната ни история. Не са известни на спортната ни общественост имената на някои от първите ръководители на българския футбол – особено в периода до Втората световна война. Техните професии, структурата на федерацията през различните периоди, както и постоянните проблеми, които са били решавани по време на техните мандати. Футболът днес е много повече бизнес, отколкото развлечение и спорт. Но в която и да е област няма бъдеще, ако не се познава миналото. Така е и във футбола.

На отварящата снимка: Делегатите на конгреса по учредяването на БНСФ, 16 декември 1923 г., София:

Горен ред, отляво надясно: ротмистър Стоянов (Пловдив), М. Атанасов (Кюстендил), пор. Спасов (Кюстендил), Ал. Блюмен ("Владислав", Варна), пол. Д. Драмджиев (Кюстендил). Седнали: Ан. Перев (Русе), Г. Белев (Варна), отец Озон (Пловдив), Димитър Иванов (София), Ал. Дякович (София), пор. Мирски (Варна); Най-долу: Павел Грозданов и Кр. Стефанов (Пловдив).

В първия материал авторът Димитър Цанев

се захваща с началото.

1. Поставено е началото на организиран футбол в България

Димитър Иванов (18.12.1923 г. – 16.09.1935 г.)

По инициатива на Софийска спортна федерация (идеята е на нейния предшественик Софийска спортна лига) в дните между 16 и 18 декември 1923 г., в големия салон на Военния клуб в столицата, се провежда конгрес на спортните организации в страната. На него присъстват: Софийска спортна федерация, представлявана от Димитър Иванов, Александър Вл. Дякович и Павел Грозданов; Северо-българска спортна лига (Варна) – Г. Белев, поручик Иван Мирски и Ставри Флоров; Русенски спортен съюз – Андрей Перев и Лазар Попов; Пловдивска спортна лига – отец Дампера Озон, ротмистър Иван Стоянов и Крум Стефков; Югоизточна спортна лига (Сливен) – Стефан Николов и Коста Кисьов; Югозападна спортна лига (Кюстендил) – поручик Кирил Спасов, поручик Димитър Драмджиев и М. Атанасов.

В работата на конгреса вземат участие още трима делегати: Ал. Блюмел от спортен клуб “Владислав” (Варна) и Тодор Танев и Ан. Димов от спортен клуб “Сокол” (Хасково). Те са с право на съвещателен глас.

Между делегатите личат петима офицери, трима футболни рефери (Грозданов, Дякович и Кисьов) и др. Има и двама чужденци: Ал. Блюмел и отец Озон – последният е преподавател във Френския колеж в Пловдив.

Конгресът учредява Съюз на съществуващите спортни организации под името

Българска национална спортна федерация (БНСФ)

Със седалище в София, пл. “Славейков” №1. За Управителен съвет са избрани: Димитър Иванов, д-р Иван Славов, Александър Вл. Дякович, Тодор А. Новиков, д-р Тодор Зъбов, Атанас Малинков, пор. Димитър Драмджиев и Христо Енев.

За почетен председател на БНСФ е избран Н. В. Цар Борис III.

При конституирането Димитър Иванов става председател. Иванов е възпитаник на Френската военна академия, бил е военно аташе в Мадрид. Запасен офицер от кавалерията. Преди избора му в продължение на близо 2 г. е начело на УС на “Левски” (София). По време на управлението си (на обществени начала) той е председател на “Собствен дом” – спестовно-строително дружество. Подпредседатели на БНСФ са д-р Иван Славов и Тодор А. Новиков, секретар . Ал. Вл. Дякович, касиер – Христо Енев, и членове – д-р Тодор Зъбов, пор. Димитър Драмджиев и Атанас Малинков.

В структурата на БНСФ влизат четири направления: лека атлетика, хокей, баскетбол и футбол (с най-голямо влияние още по онова време). Техническият му съвет се оглавява от Павел Грозданов, бивш футболист от столичния “Славия”, който вече се изявява като добър организатор на софийския футбол. По професия е адвокат. Членове на Техническия съвет са Димитър Биолчев и Васил Тошков.

Съобразно приетия Устав (допълнен през следващите години) БНСФ се управлява от: Спортен конгрес, Висш спортен съвет, Управителен съвет, Проверителен съвет и Реферска колегия. “Спортният живот на БНСФ се ръководи от Управителния съвет по доклад на съответните спортни съветници”, гласи чл. 38 от Устава на БНСФ. Тази процедура важи в пълна степен и за футбола.

Пред БНСФ стоят няколко първостепенни задачи в сферата на футбола. Най-напред да предприеме необходимите действия за членство във ФИФА. За целта организацията незабавно подава молба за приемане. Започва и подготовката за участие на футболния ни отбор в VIIIЛетни олимпийски игри.

Приемането на България в световната футболна федерация става на два етапа. От 31 март 1924 г. тя е временен (асоцииран) член – до покриване на всички критерии.

Френски съдия ни реже

още в първия ни мач

Окончателното приемане на България е на XIIIконгрес на ФИФА, който се провежда в Париж в периода 24-26 май 1924 г. БНСФ е представлявана от 5-членна делегация, начело с нейния председател Димитър Иванов. В състава влизат още Александър Вл. Дякович, Сава Киров, Павел Грозданов и Христо Енев. На 28 май във френската столица, на стадион “Коломб” пред 15 000 зрители, българските футболисти се изправят срещу опитен съперник – тима на Ирландия. Ето какво споделя за мача един от участниците – Иван Радоев:

“...ние, предварително “обречените” се борихме мъжки, борихме се с чест, бяхме по-добрите и, ако не беше този нещастен гол от засада, сигурно щяхме да се поздравим със заслужен успех...”

Ръководството на отбора подава контестация срещу решението на френския съдия Арно. Впоследствие обаче, навярно разбирайки, че същото е от фактическо естество и не може да доведе до преиграване на мача, оттегля контестацията си. И подписва протокола с резултата от мача.

Футболистите ни обаче са посрещнати много сърдечно в България заради достойното си представяне. Новината за приемането ни във ФИФА остава в сянката на мача. Това голямо събитие тепърва ще се осъзнава от спортната ни общественост.

През пролетта на 1924 г. БНСФ поставя началото на футболното ни първенство. И макар че първият сезон се проваля – на един от полуфиналите “Левски” (София) – “Владислав” (Варна) при резултат 0:0 в редовното време варненци отказват да изиграят двете продължения на софийски терен, през следващите години държавните първенства набират опит и излъчват своите шампиони.

В дните между 12 и 14 октомври 1924 г. се провежда първата редовна сесия на Федералния съвет и управителните тела на БНСФ.

В дневния ред се разискват въпросите за взаимодействие с училищните органи и съюза “Юнак” за бъдещата им дейност. Ето и някои от решенията:

1. Училищните власти и техните органи да направят всичко за подкрепа на спорта и спортните организации в стремежа им да разпространят физическата култура сред учещите младежи; да се внуши на всички техни органи необходимостта от физическото възпитание за учащите се, за да се премахнат всички пречки, правени съзнателно или несъзнателно...

2. Вменява в дълг на областните спортни федерации да влязат в контакт със селата, на първо място чрез директорите и учителите в местните селски прогимназии, за по-широкото разпространение на модерния колективен спорт в селото.

3. Изказвайки настойчиво пожелание, щото управителните тела на БНСФ и съюз “Юнак” да направят всичко възможно да съгласуват своите действия, насочени към физическото нравственото, интелектуалното и социално развитие на българската младеж като безрезервно и взаимно си помагат...

Взетите решения тепърва ще доведат до положителни резултати. Следващият важен ход на федерацията е

Реорганизация в местните структури

С решение на Федералния съвет от 15 юли 1925 г. страната се дели на 14 окръжни спортни области: Бургаска, Варненска, Видинска, Врачанска, Кюстендилска, Мастанлийска (Кърджалийска), Пловдивска, Плевенска, Русенска, Софийска, Старозагорска, Търновска, Хасковска и Шуменска. В тях има регистрирани 98 клуба, от които 27 са в София.

Непрекъснато се увеличава членската маса на клубовете в страната. Към 14 юли 1926 г. на базата на издадените членски карти картината е следната: “Левски” (София) – 258 члена, “АС 23” – 228, “Славия” – 87, “Спортклуб” – 177 – всички от София; Варненските “Тича” – 201, и “Шипченски сокол” – 51; пловдивските “Ботев” – 100, и “Парчевич” – 51; “Дунав” (Свищов) – 70, “Чардафон” (Габрово) – 50, “Орел” (Враца) – 68, “Атлетик” (Дупница) – 87, и др.

На 5-6 декември 1926 г. в Бургас се учредява Футболно-реферска колегия (ФРК) в България, с председател Николай Досев (банков служител от столицата) и членове – Иван Батанджиев, Георги Балабанов, Георги Григоров и Фридрих Клюд. С изключение на варненеца Балабанов, останалите са от Софийската реферска секция.

ФРК има за цел да регулира и унифицира дейността на реферските секции при областите, да бди за правилното и еднакво прилагане на Правилата на играта и т. н. По това време за най-добри съдии са смятани Стефан Чумпалов, който все още играе футбол, Иван Батанджиев и Никола Досев.

През следващите няколко години управлението на Димитър Иванов се захваща с решаването на редица проблеми, които постоянно изникват пред него. Вземат се мерки за организационното укрепване на спортните области, някои от които - като Врачанската, Шуменската и Старозагорската, са пред разпад. Започва се създаването на юношески секции към футболните клубове. Това се оказва много труден процес, който ще продължи с години. Народните представители биват убедени да гласуват ежегодни парични помощи от бюджета за “закрепването и развитието на спортното дело в страната”. Издействано е от Министерството на железниците  пътуванията на спортистите да стават с намаление и на групови цени за минимум 11 души (дотогава минимумът е бил 20). Подпомагат се усилията на клубовете за уреждане на въпроса с игрищата. Оказва се, че в цялата страна

няма повече от 20 удовлетворителни игрища

И трябва да се предприемат спешни действия пред държавните и общински власти за решаването на този тежък проблем. Наред с всичко това Димитър Иванов и неговият екип се включват в подготовката на Закон за спорта. Същият е приет от Народното събрание през 1931 г. под наименованието Закон за физическото възпитание на българската младеж. По силата му всяка община се задължава да отчуждава необходимите парцели за игрища, туристически домове и хижи, басейни, в размер от 10 до 15 декара за население до 20 000 жители, а за такива с повече от 20 000 – по 3 км. м. на човек. Отделените и отчуждени места стават собственост на отделните организации за физическо възпитание.

В международен план представляват по-голям интерес вторият турнир за Балканската купа и квалификациите за второто световно първенство в Италия. Турнирът се провежда в Белград между 26 юни и 2 юли 1932 г., като отборите играят вече по един мач помежду си. След три поредни победи: България – Румъния 2:0, Югославия – България 2:3 и България – Гърция 2:0

ставаме балкански шампиони

Посрещане на българския национален отбор след спечелването на Балканската купа, бул. "Цар Освободител"

Европейската спортна общественост посреща с възхищение големия ни успех. Своя дал за положителните резултати през разглеждания период има Павел Грозданов. Той се изявява като съветник по футбола, треньор на националния отбор и в доста други роли.

Една година след триумфа в Белград идва падението в Мадрид. На 21 май 1933 г. българският национален отбор губи катастрофално от Испания с 0:13 (0:6). Председателят на УС на БНСФ, който е водач на делегацията, е остро критикуван и му се търси отговорност. Макар че футболистите ни за първи път играят на трева, при това без подходящи бутони и при непрекъснат дъжд и подгизнал терен. “Тревата за нас представляваше истинска пързалка, с хлъзганията си ставахме смешни”, признават играчите.

Въпреки създаденото напрежение големият авторитет на Иванов постепенно преодолява “мадридската криза”. Горчилката от тежката загуба обаче ще остане в няколко поколения.

Футболът ни е изправен пред нови предизвикателства, на които трябва да се отговаря. През пролетта на следващата година националният ни отбор участва в квалификациите за световно първенство. В първия мач Унгария ни побеждава в София с 4:1. Съдия на този мач е румънецът Диониси Николае Ксифандо, а негови помощници – Асен Диков и Страшимир Суруджиев. Във втория мач австрийския Вундертим ни сразява с 6:1 във Виена. И в третата среща в Будапеща унгарците ни бият с 4:1. Вижда се, че досегашният ни опит е твърде недостатъчен, за да мерим сили с такива колоси в европейския футбол.

Полаганите усилия от страна на БНСФ и на ФСК за подобряване нивото на съдийството във вътрешното ни първенство в общи линии дават положителен резултат. Нашите рефери все по-често влизат в полезрението и на федерациите от съседните страни. През месец октомври 1929 г. по предложение на Румънската федерация бившият футболист на “Славия” Георги Григоров свири в Букурещ първия мач от първия турнир за Балканската купа. Румъния побеждава Югославия с 2:1. На следващите турнири получават назначения още двама българи: Стефан Чумпалов – на втория в Белград, и Никола Досев – на третия в Букурещ, четвъртия в Атина и петия – в София. Отзивите за представянето на тримата са ласкави.

При управлението на Димитър Иванов като подпредседатели на УС на БНСФ се проявяват Ангел Друмев (почти през целия мандат), д-р Иван Славов, Лазар Попов и др.

В началото на 1935 г. БНСФ отново е поставена под напрежение – голяма част от софийските и няколко провинциални клубове искат отделяне на футбола в самостоятелна организация. И вниманието е ангажирано изцяло с този горещ проблем. След непрекъснати преизбирания в изминалите 12 г. (засега рекорд) Димитър Иванов умира на 16 септември 1935 г. Оставя дълбоки следи във футболната ни история с големия си принос за организирането и развитието на родния футбол. Време е той да заеме своето място и сред президентите на българския футбол, в това число и в изданията на Българския футболен съюз.

Източници:

- Държавен архив София, арх. един. №387 – Учредителен конгрес на Българска национална спортна федерация;

- Национална библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”, списание “Спортен преглед”, бр. 26 и 27/1923 г.

- Национална библиотека “Св. Св. Кирил и Методий”, Официални известия на БНСФ, сигн. 1334

- Устав на БНСФ, 1927 г.

Отдел "Връзки с обществеността и медии"