12. Начело на

Републиканската секция по футбол

застава Стефан Петров ( март 1951 – април 1959)

Републиканската секция по футбол организира юношески турнир на УЕФА през 1959 г.

Автор: Димитър Цанев

Стефан Петров е роден през 1919 г. в с. Бряг, Търговищко. След 9 септември 1944 до 1946 г. е секретар на областния комитет на РМС във Варна. Завеждащ отдел „кадри“ на ЦК на РМС /1946-1947/, член на Бюрото на РСФ от 1948 г., първи зам. председател на Комитет за партиен и държавен контрол /1950-1957/. През втората половина на месец март 1951 г. , Бюрото на Върховен комитет за физическа култура и спорт /ВКФС/ определя за следващ председател на Бюрото на РСФ Стефан Петров. Отново политическо назначение. За разлика от своите предшественици – Петър Коларов и Младен Николов – Стефан Петров беше в „кухнята“ на футбола. През последните години бе отговорник за дисциплинарната комисия при РСФ. Петров се облягаше на специалистите около него, вслушваше се и в съветите на другите. Беше спокоен и балансиран ръководител. В бюрото влизат още: Кирил Несторов – зам. председател, Стоян Орманджиев, Ангел Пандов, Стефан Боцев – подпредседател, Александър Николов, Христо Кокинов, Никола Хижов и др.

След построяването на стадион „Васил Левски“ през 1953 г.,  администрацията на РСФ се установява в помещенията на първия етаж на североизточното му крило – сектор „Г“. В нея  работели 6-7 служители. Председателят на секцията и отговорниците на комисиите бяха на обществени начала. Първостепенна задача на новият председател, е значително подобряване организацията и равнището на първенството, като се пребори с досегашните отрицателни явления във футбола.

При формирането на „А“ група, обаче се получава фалстарт. Към първите осем отбора от миналогодишното първенство и първенците от досегашните две „Б“ групи – „Спартак“ /София/ и „Торпедо“ /Русе/ в „А“ група, вместо да бъдат включени вторите отбори от тези групи – „Динамо“ /Плевен/ и „Рилски спортист“ /Самоков/ - тогава се казва „Червено знаме“, влизат други: „Ботев“ /Пловдив/ - тогава ДНВ и „Миньор“ /Димитрово-Перник/ - „Торпедо“. Това решение се взема от горестоящата организация  ВКФС, по чисто политически съображения. Да се върне в „А“ група пловдивският отбор, несправедливо изхвърлен от нея преди една година, заради ЦСКА, както и да се направи реверанс към отбора от миньорския център, носещ името на бившия комунистически функционер Георги Димитров.

Столичните „Локомотив“ и „Торпедо“, както и „Славия“, като „нов“ отбор, след поредна реорганизация остават в „Б“ група.

Една от характеристиките в дейността на това управление е непрекъснатото увеличаване и намаляване броя на отборите от „А“ група от 12 до 16 и обратно, както и трансформирането на втория ешалон от една до пет „Б“ групи. Тези трансформации се извършват, най-често под натиск на заинтересованите клубове и след задължително одобрение на ВКФС.

В първенството на „А“ група

започва ерата ЦСКА.

През 1961 г. главни претенденти за шампионската титла са отборите на ЦСКА и софийският „Спартак“. Треньор на армейците е Крум Милев, който е успял през изминалите две години да направи боеспособен тим. В него впечатляват Стефан Божков, Манол Манолов, Димитър Миланов и др. При набиране на футболисти, Милев е облагодетелстван от обстоятелството, че може да използва и играчи, които са влезли в казармата, за да отбиват военната си повинност. В някои случаи ЦСКА е толериран от Бюрото на РСФ, като отбор на „силните на деня“.

Новакът „Спартак“, под ръководството на треньора Любомир Ангелов – Старото, също така е направил добър отбор. В него играят бившите левскари – националния вратар Апостол Соколов и Драган Георгиев, както и Трендафил Станков, Димитър Андонов – Донуша и др. Те импонират с техничната си игра на ЦСКА, дори го побеждават и през двата полусезона. На финалната права ЦСКА изпреварва своя съперник с една точка, завоювайки златните медали. Второто място за „Спартак“ е най-големия му успех в държавните първенства. Трети остава отборът на „Левски“. Голмайстор става Димитър Миланов /ЦДНВ/ - 13 попадения.

Следващото първенство – 1952 г. преминава също така под знака на съперничеството между ЦСКА и „Спартак“.Този път футболистите с червени екипи, в чиито редици са вече талантливите нападатели Иван Колев и Крум Янев, както и Панайот Панайотов, който ще стане една от водещите фигури в отбора, са по-убедителни и спечелват третата си шампионска титла с 33 точки. „Спартак“ отново се окичва със сребърните медали, събирайки 26 точки. Изненадващо бронзовите медали се печелят от столичния „Локомотив“ – 25 точки. Голмайстори са Димитър Исаков /„Славия“/ и Димитър Ташков /“Спартак“ София) с по 10 гола.

За първенството през 1953 г. РСФ е включила в състава на „А“ група „Софийски сборен отбор“. Това е проектонационалния отбор, който се готви за квалификационните мачове за Петото световно първенство през 1954 г. в Швейцария. Същият не участвува в класирането. В състава му преобладават играчи от ЦСКА. Отборът на армейския клуб в първенството се представлява от резервите и от войници от Столичния гарнизон. Отделни играчи, особено от другите отбори, участват в мачове от първенството с клубния си отбор. Този въпрос не е уреден в Наредбата за провеждане на първенството. Пълна бъркотия!

От това странно първенство, в което ЦСКА е пренесен в жертва, се възползва тимът на „Левски“, който се класира на първо място. Неговите съперници „Черно море“ /Варна/ и „Локомотив“ /Пловдив/ се нареждат съответно на второ и трето място. Голмайстор става Димитър Минчев /“Спартак“ Плевен, ВВС/ с 15 попадения.

Безспорен фаворит през 1954 г. отново е отборът на ЦСКА. Той започва да дърпа футбола ни във вътрешното първенство. Ето какво споделя неговият капитан Стефан Божков: „ЦСКА бе може би отборът, изградил основата, върху която стъпи стабилно нашия футбол. Тръгнахме по нов път, стремяхме се да следваме примера на унгарския „Хонвед“, който беше на световно равнище. Поддържахме чести и близки връзки с военните отбори на бившите социалистически държави – „Дукла“ /Прага/, „Легия“ /Варшава/, „ЧЧА“ /Букурещ/, „Партизан“ /Белград/, ЦСКА /Москва/ и някакси тихомълком израстнахме. Постепенно наслагвахме нови качества – при подобрени, а не първобитни условия за подготовка и по-стройна организация. Отнасяхме се с любов към топката, към футболната игра...“

Главни претенденти на ЦСКА в този сезон са отборите на столичните „Славия“ и „Локомотив“, които успяват да се класират съответно на 2-ро и 3-то място. Голмайстор е Добромир Ташков /“Славия“/ с 25 попадения.

Първенството през 1955 г. започва доста интригуващо. В първия кръг ЦСКА губи с 0:1 от „Черно море“ във Варна. В състава на армейците е преминал от „Черно море“ отличният нападател Георги Димитров – Червения, който през следващите сезони ще бъде един от лидерите в нападението. В следващите четири кръга, „моряците“ побеждават софийските: „Локомотив“ с 2:0, „Завод 12“ с 2:1, „Левски“ с 1:0, „Славия“ с 1:0 и оглавяват временното класиране. Голяма сензация! Отборът на „Левски“, след драстично подмладяване през миналата година се свлича в зоната на изпадащите.

През есента първенството става още по-оспорвано. В 25-ия кръг проспериращият отбор на „Спартак“ /Пловдив/ нанася поражение на армейците в София с 1:0. Два кръга след това и „Славия“ ги побеждава с 1:0 при това с 10 души. Още през първото полувреме рефера Костадин Динов изгонва Гацо Игнатов за непристойно поведение към него.

До края на сезона футболистите на ЦСКА се мобилизират и отново шестват като шампиони. Със сребърните медали се окичва отборът на „Славия“, а с бронзовите „Спартак“ /Варна/. Голмайстор е Тодор Янев /‘Спартак“ Пловдив/ с 12 попадения.

Съдийството е

на постоянен прицел

В началото на разглеждания период, футболното съдийство все още не е преодоляло кризата, в която е изпаднало след 9 септември 1944г., когато са отстранени най-добрите рефери в т.ч. и международните като фашисти или врагове на новата власт. Съдиите за републиканските групи продължават да се подбират по политически признак – да са членове на управляващата БКП. Безпартийните с по-добри спортно-технически качества трудно пробиват в йерархията.

В решение на ВКФС от 29 септември 1952 г. се посочва: „Все още недостатъчно добро, авторитетно и правилно е ръководството на редица футболни съдии, които допускат колебание, „компенсират“ дадени свои грешки и не отсъждат навреме всички прояви, несъвместими с правилата на играта футбол“.

От страна на ВКФС и РСФ се вземат решителни мерки за подобряване равнището на съдийството: организиране на по-продължителни учебни семинари, проверовъчни изпити, категоризация на съдиите, налагане наказания на показващите слаби ръководства и др.

В този период има и положителни неща. Йордан Таков и Стефан Данчев защитават лидерските си позиции. В редиците на съдийството последователно навлиза младо поколение – Георги Христов /София/, Петър Джонев /Пловдив/, малко по-късно Костадин Динов и Димитър Руменчев /София/ и др., които започват да променят неговия облик.

Бюрото на РСФ прибягва и до политически назначения за шефове на Централната футболна съдийска колегия /ЦФСК/: Асен Константинов – зам. председател на Държавен комитет по планиране, Васил Иванов – профсъюзен деятел, Йордан Гоергиев – висш служител в Комитета за партиен и държавен контрол. В съдийските среди се надигат гневни гласове срещу тези лица, които нямат необходимите качества и подготовка да ръководят съдийството.

Стефан Петров е принуден да се съобрази с тези гласове и определя за ръководител на ЦФСК Никола Хижов, бивш рефер и доскорошен председател на Софийската съдийска колегия. Той е избран на конференция на делегати на съдийските колегии от страната на 26 февруари 1956 г.

Хижов започва незабавно реформи във всички направления на съдийството: по-задълбочен подбор на новите кадри, подмладяване на съдийския състав, подобряване на теоретическата и функционална подготовка на съдиите, завишени критерии към ръководствата на съдиите във всички нива на първенствата и търсене на отговорност при допускане на сериозни грешки, подобряване организацията в съдийските колегии и др.

Тези реформи тепърва ще доведат до положителни резултати. Повишаване равнището на съдийството се оказва труден процес, който ще продължи с години.

Следващото първенство – 1956 г. преминава също интересно. В първия кръг един срещу друг застават миналогодишният първенец ЦСКА и втория ‚Славия“. В отбора на „белите“ играят изтъкнати футболисти: Милчо Горанов, Добромир Ташков, Георги Гугалов и др. Става вълнуващ двубой. ‚Славия“ повежда през първото полувреме с 2:0. След почивката ЦСКА обръща мача и побеждава с 3:2. Преследвачът на „армейците“ – „Ботев“ също ги затруднява в Пловдив, но стига само до престижния резултат 1:2.

През есенния полусезон ЦСКА претърпява поражение от „Славия“ с 0:3, но това не му се отразява на преследваната цел. „Червените“ отново са шампиони. Борбата се води главно за разпределяне на сребърните и бронзовите медали. Претенденти за тях са четири отбора: „Ботев“, „Левски“, „Славия“ и „Миньор“ /Перник/. В последния кръг „Левски“ сразява „Миньор“ с 5:1 и се нарежда на второ място. Трети остава „Ботев“ /Пловдив/. Голмайстор е Павел Владимиров /‘Миньор“ Перник/ с 16 попадения.

Важно събитие в началото на 1957 г. в спортния живот, което пряко засяга и футбола е

създаването на Българския

съюз за физкултура и спорт /БСФС/

Това става на 11 март. За председател на Временното централно ръководство е избран Лъчезар Аврамов.

БСФС е масова, обществена, самодейна, доброволна организация на трудещите се и младежта в Народна Република България. Той е изграден на основата на единадесетте доброволни спортни организации: „Академик“, „Ударник“, ‚Локомотив“, „Миньор“, „Септември“, ‚Торпедо“, ‚Спартак“, „Урожай“, „Червено знаме“, Централен спортен клуб „Народна армия“.

Непросредствено след учредяването на БСФС, ФКФС прекратява своята дейност и досегашните спортни секции в т.ч. и Републиканска секция по футбол преминават в структурата на новия съюз. Републиканските секции, съобразно чл. 29 от Устава по пълномощие на ЦС на БСФС, представляват съюза и членуват в международните организации по съответните спортове.

Републиканските спортни секции в съгласие с ЦС на БСФС издават правилници, инструкции, наредби, указания, провеждат републикански първенства, отговарят за подготовката на представителните отбори , за участието им в международни срещи, турнири и др. Секциите и съдийските колегии към тях работят въз основа на правилници, издадени от ЦС на БСФС /чл.30 от Устава/.

Цитирам тези текстове от Устава, за да се разбере, че Републиканската секция по футбол отново не е самостоятелно юридическо лице и в своята дейност е зависима от горестоящата организация – този път от ЦС на БСФС.

В първенството през 1957 г. столичния „Локомотив“ с напълно с обновен състав /Апостол Чачевски, Иван Димитров, Тодор Велев, Костадин Благоев, Спиро Дебърски и др./ и с новаторски идеи в играта /треньор е Александър Попов/. Отборът преследва ЦСКА до последния кръг и се нареджа след него само на една точка. Трети е ‚Левски“. Мачовете започват да стават по-оспорвани и интересни. Стадионите се пълнят със зрители. Голмайстор е Христо Илиев /“Левски“/ с 14 попадения.

По предложение на Бюрото на РСФ, ЦС на БСФС решава

първенството през 1958 г.

да преминава по съкратена програма.

Същото започва с отличен старт на Левски, с пет поредни победи. В 6-ия кръг, „сините“ са спрени от съгражданите си от „Локомотив“, които ги побеждават с 1:0. ЦСКА заема лидерската си позиция в 7-ия кръг, в който надделява над „Ботев“ с 1:0 и до края не отстъпва никому първото място. Втори остава „Левски“, а на трета позиция се нарежда плевенския „Спартак“, с по-лошо голово съотношение.

От следващия сезон първенството се провежда по нов цикъл есен – пролет, както беше до 1949 г. Както е в по-голямата част от другите европейски страни. По този начин българският футбол се интегрира напълно с международния календар на УЕФА.

Още в първия кръг на това първенство 1958-1959 г. ЦСКА побеждава „Левски“ с 2:0,  с головете на Крум Янев и Иван Колев и отново влиза в лидерската си роля. В 5-ия кръг си разчиства сметките и с втория в класирането – „Славия“ с 2:1. През есента в добра светлина се представят и отборите на „Спартак“ /Варна/, „Спартак“ /Пловдив/, „Спартак“ /Плевен/.

Интригата през пролетния дял в битката за призови места е столичното дерби между „Левски“ и „Локомотив“. То е възложено на унгарския съдия Пал Гюла и завършва 1:0 за „сините“. Това е сериозен пробив върху нашето съдийство след 1944 г. насам.През пролетта още един удар е нанесен върху авторитета на съдийството. По решение на Бюрото на РСФ,  мачът „Левски“ – „Спартак“ /Варна/ 1:0 се преиграва заради пристрастие и необективно съдийстване на Хари Узунян, с което е бил ощетен отборът на „Спартак“. Това решение на РСФ, взето под натиск, е в грубо нарушение на футболния правилник. Съобразно същия, даден мач може да бъде преигран само, ако е допуснато формално нарушение от страна на съдията. В случая има грешки, но не са от такъв характер.

До края на сезона не се стига до „разместване на пластовете“ и първите три места се заемат от: 1) ЦСКА, 2) „Славия“, 3) „Левски“. Голмайстори са Добромир Ташков /“Славия“/ и Георги Арнаудов „Спартак“ /Варна/ с по 9 попадения.

По време на първенствата се проявяват

и някои отрицателни явления

- Побоища между играчи, непристойно държание на футболисти към рефери, симулативна игра и др., които развалят климата по игрищата. ВКФС и Бюрото на РСФ заедно или поотделно реагират незабавно на тези явления.

През втората половина на месец октомври 1951 г., на мача „Ударник“ /София/ - „Ударник“ /Коларовград – днешен Шумен/ за първенството на „Б“ група, избухва голям скандал.Зрителите на стадион „Славия“ стават свидетели на симулативната игра на местния отбор , който „поляга“ на своя съперник, за да го спаси от изпадане. Бюрото на РСФ налага наказания на провинените: отстранява отбора на „Ударник“ /Коларовград/ до края на 1951 г.; порицава футболистите на софийския „Ударник“ за симулативната им игра; изключва от състава на Бюрото на РСФ Ст. Данев, председател на футболната секция при „Ударник“ /София/ и др.

През месец април 1952 г. ВКФС и РСФ излизат със съвместно решение по повод на някои груби прояви и неспортсменско държание на отделни футболисти  на мача „Спартак“ /София/ - „Торпедо“, преименован на „Миньор“ /Димитрово – Перник/, при който се стига до тежка контузия на националния състезател Трендафил Станков. На виновните са наложени подобаващи наказания.

През месец юли 1954 г. Бюрото на ВКФС се занимава с хулиганските прояви на мача ВМС /Варна/ - „Локомотив“ /София/, санкционирайки съответните футболисти и рефера, допуснали тези прояви.

Тази взискателност на ВКФС и на РСФ към отблъскащите явления по терените, която продължава и в бъдеще от страна на ЦС на БСФС , довежда до положителни резултати. Същите в общи линии намаляват. „Климатът“ по стадионите започва постепенно да се развиделява.

В международен план, националният ни футболен отбор/  треньор е Стоян Орманджиев/, отбелязва известен напредък. Той постига няколко престижни резултата  в приятелски мачове: Полша – България 0:1 /0:1/, Унгария – България 1:1 /0:1/ - 1952 г. и др.

България за трети път във футболната ни история участвува в квалификациите за петото световно първенство в Швейцария през 1954 г. Отборът ни е в 8-ма група на Зона Европа,  заедно с Чехословакия и Румъния. Треньор е Стоян Орманджиев. И този ни старт е несполучлив: с Румъния 3:1 в Букурещ на 28 юни 1953 г. и 1:2 в София на 11 октомври и с Чехословакия 1:2 в София на 6 септември и 0:0 в Братислава на 8 ноември.

На футболистите ни все още им липсва международен опит, за да се преборят с такива авторитетни противници.

През 1956 г. пробив на европейската футболна сцена прави отборът на ЦСКА. На 21 октомври в София, в първия четвъртфинал от турнира за Купата на европейските шампиони /КЕШ/, армейските футболисти разгромяват „Динамо“ /Букурещ/ с 8:1. Един от героите на този мач е Иван Колев.

В края на годината в. „Франс футбол“ включва популярния ни футболист Колев на 9-то място между най-добрите 10 футболисти на Стария континент. Това е първото международно отличие за български играч.

България с бронзови медали

на Олимпиадата в Мелбърн през 1956 г.

След успешното представяне на българския отбор в квалификациите срещу аматьорския тим на Великобритания – 2:0 в София на 23 октомври 1955 г. и 3:3 на стадион „Уембли“ в Лондон на 12 май 1956 г., българите се класират за участие на олимпийския футболен турнир на ХVIлятна олимпиада в Мелбърн през 1956 г.

По жребий, отборът отива направо в четвъртфиналите срещу Великобритания, включена на мястото на отказалия се Израел. Мачът се играе на 30 ноември в Мелбърн. След пълно превъзходство българските футболисти разгромяват своя съперник с 6:1 /3:1/.

Отново жребий отрежда в полуфиналите да играем с отбора на СССР.

България: Георги Найденов, Кирил Ракаров, Манол Манолов, Милчо Горанов, Стефан Божков – капитан, Никола Ковачев, Димитър Миланов, Георги Димитров, Панайот Панайотов, Иван Колев, Крум Янев. Треньор : Стоян Орманджиев.

СССР: Яшин, Тишченко, Башашкин, Огонков, Парамонов, Нетто, Татушин, Иванов, Стрелцов, Сарников, Рижкин.

Съдия: Мейн /Англия/

Мачът се играе на 5 декември на Олимпийския стадион в Мелбърн пред 50 000 зрители. След много оспорвана борба  редовното време завършва 0:0. В 96-та минута на първото продължение Иван Колев отбелязва гол. „Голът ни окрили, ние се чувствувахме вече победители...“, сподели след време пред мен Стефан Божков. Осем минути преди края, обаче съветските футболисти, макар и с намален състав /бранителят Тишченко е контузен още през първото полувреме и е фигурант/, Стрелцов изравнява резултата, а в самия край Татушин покачва на 1:2.

Драматичен и тъжен край за нашите национали.

В мач за трето – четвърто място , българският отбор побеждава с  3:0 /2:0/ непретенциозния състав на Индия, печелейки бронзовите медали.

През 1957 г. националният отбор /треньори Стоян Орманджиев и Крум Милев/, участвува в квалификации за шестото световно първенство в Швеция през 1958 г. Негови съперници в предварителната група са отборите на Норвегия и Унгария. Националите ни побеждават норвежците в Осло на 22 май с 1:2 и в София на 3 ноември със 7:0. Губят обаче от Унгария – сребърен медалист от световното първенство в Швейцария през 1954 г. и двата си мача с 4:1 в Будапеща на 23 юни и с 1:2 в София на 15 септември. В последният мач, макар и останали с 10 души /Ковачев е контузен още в самото начало/, българските футболисти след отбелязания гол на Диев се активизират и търсят благоприятен резултат. Оказа се, че унгарците са труден отбор за преодоляване. И отново отпадаме за финалите на световното.

Републиканската секция по футбол

организира юношески турнир на УЕФА през 1959 г.

След възлагане домакинството на турнира от УЕФА на България е образуван Организационен комитет със седалище в София, хотел „Балкан“. В него влизат: Георги Георгиев – председател, Ангел Пандов – зам. председател, Александър Николов и Иван Вълев – секретари и членове: Недялко Донски, Стефан Боцев, Никола Хижов, Росен Олянов, Асен Павлов, Ботю Ботев, Богомил Мотков, Христо Павлов, Трайчо Тодоров и Никола Недков.

В турнира участвуват юношеските отбори на 17 европейски страни в т.ч. и на България. За домакин на срещите са определени 9 града: София, Пловдив, Димитрово /днешен Перник/, Пазарджик, Стара Загора, Димитровград, Казанлък, Станке Димитров /Дупница/ и Чирпан.

УЕФА решава мачовете да се ръководят от български съдии.

Навсякъде към срещите се проявява изключителен интерес. В проведените три мача в група 3 и на полуфинала, българските представители с убедителни игри побеждават последователно: Холандия 3:1 /1:1/, ФРГ – 2:0 /1:0/, Югославия 4:0 /3:0/ и ГДР 3:0 /3:0/ и се класират на финала. Финалният двубой се провежда на 6 април на стадион „Васил Левски“ в столицата при изпълнени трибуни. Съдия е Ер. Щайнер /Австрия/.

Българският отбор, с всеотдайна игра и подчертано надмощие, надиграва авторитетния състав на Италия с 1:0 с гол на Антон Кръстев в 22-ата минута и става Европейски юношески шампион. Изключителен успех за българския футбол.

След турнира Ев Шварц /Дания/, президент на УЕФА заявява: „Организацията на турнира беше безупречна. Трябва да подчертая, че за дружеския дух на срещите значителен дял има и доброто ръководство на съдиите“.

Сър Стенли Роуз, председател на юношеската комисия при УЕФА: „Преди всичко трябва да благодаря на Организационния комитет, който блестящо се справи със задачата си. Настаняване, транспорт, терени, съдийство, програми, всичко бе чудесно организирано и ръководствата на всички делегации са единодушни, че това бе един образцово проведен турнир“.

Едва ли е нужно да добавим още нещо, за да изтъкна, че Бюрото на РСФ и неговият председател Стефан Петров оправдаха напълно гласуваното им доверие от УЕФА.

След турнира, Стефан Петров е освободен от заемания пост поради назначаването му от Министерски съвет за председател на Изпълкома на Окръжен народен съвет в Търговище. Там е до 1962 г. Впоследствие Петров преминава на дипломатическа работа. През 1963 г. е пълномощен министър в Турция. През същата година е преназначен за посланик в Иран. През 1966 г. отново се завръща в Турция като посланик.

Докато беше в Анкара той споделяше, че нашите съдии, ръководили мачове в Турция, са се представили в много добра светлина, предизвиквайки одобрението на зрителите. И, че са спечелили за българската кауза, толкова много, колкото дипломацията ни бе направила за година.

Описание на снимките:

Главна снимка: Стефан Петров

Снимка 2: Крум Милев – старши треньор на ЦСКА

Снимка 3: 1951 г. - Димитър Миланов /ЦСКА/ – голмайстор с 13 попадения

Снимка 4: Никола Хижов

Снимка 5: 1956 г. ЦСКА отново е шампион на България

Снимка 6: Иван Колев

Снимка 7: Първо олимпийско отличие за България. Капитанът на българския отбор Стефан Божков на почетната стълбичка преди връчването на медалите.

Снимка 7: Президентът на УЕФА Еве Шварц връчва купата на УЕФА на капитана на юношеския национален отбор П. Величков. Зад Величков е треньора Кръстю Чакъров и футболиста Никола Котков.